С Белоногата днес
В планината, там далечна и свята,
изворът на Белоногата лежи.
Той пее с песента на вековете,
със звука на вечността се смесва.
Сред дърветата, където тишината
е крепка, изворът прелива с чистота
и сила. Неговите води са животворни,
разливащи се в реки от сърцето на земята.
Там, където корените се вплитат
и във въздуха птиците пеят,
изворът на Белоногата изгрява,
като фонтан от светлина и радост.
Той е извор на вдъхновение
и мъдрост, на митове и легенди.
С вода като кристал, светлина като
звезда, изворът на Белоногата блести.
И така, в този свят на мистерии и магия,
изворът продължава да тече вечно.
Той е символ на живота и надеждата,
на красотата, която никога не изчезва.
Надин Василева Кръстева, 10.б клас, май 2024г.
Трето място в Национален поетичен конкурс на тема “ С Белоногата днес”,
организиран от НЧ “Дружба”-1870”- Харманли
https://haskovo.info/216372/%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D1%82/
https://www.facebook.com/profile.php?id=100087955037082
С Ботев в сърцето
/есе/
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“, изрича Ботев. Това жизнено кредо определя същността на житейската и гражданската му позиции и го превръща в онази светиня на българската свобода, която завещава на народа си свободолюбивия устрем към бъдещето. Цената, която плаща, е твърде висока, но тя е осъзната необходимост /“Пътят е страшен, но славен“/.
В моето сърце Ботев вигаги ще бъде символ на стремежа към свобода!
Преди 148 години в красивия Врачански Балкан завършва житейския си път и започва пътя си към вечността една от най-великите личности на България – Христо Ботев. Цялото творчество и обществена дейност на този 28-годишен достоен син на България е белязано от порива му към свобода. Именно това му осигурява безсмъртие и поддържа жива нашата потребност да се връщаме към Ботев отново и отново, за да търсим себе си в сложния свят на философския проблем за свободата.
Централно място в живота и творчеството на Ботев е идеалът му за национална свобода, плод на силната му любов към родното – „Отечество мило“, земята, Балкана, „на Странджа баир гората“, „на Ирин Пирин тревата“, бащината заръка, невръстните братя, „либе мило, хубаво“. Неговата трудна битка и съзнанието за необходимостта от саможертва са свързани с усилията му за съхраняване на Отечеството и българската нация. Независимо от това, че днес нямаме поробител „да бесней над бащино ми огнище“, съвремието непрекъснато ни изправя пред предизвикателства и проверки, за да осъзнаем, че ние не просто сме получили по наследство свободата си. Ние живеем в друго време и други са средствата, с които браним националната си независимост, но осъзнаваме отговорността си да запазим онова родолюбиво чувство, което създава и увековечава величието на народа ни.
Като наследници на Ботев ние осъзнаваме, че наш дълг е почитането на историческата памет, предаването през поколенията на достойнството на нация, съхранила почти 1350 години собствена държава и култура. Нашето поколение има отговорността да осмисли датите на националните ни празници и да изгради събирателен образ на признателното поколение, което не е част от битки, сражения и войни, но винаги ще почита героичното си минало. Днес свободата ни се изразява във възпитание на чувството за гордост, благодарност към тези, които са дали живота си, за да се радваме на добрите си възможности. Нашето поколение с вълнение участва в отбелязването на паметни дати и се включва в местни и национални инициативи, свързани със запазване на националната ни памет. Свободата е и дълг, и отговорност, и в този смисъл ние я ценим, съхраняваме и развиваме, учим се от уроците на историята ни, ценим завоеванията на миналите поколения.
Отричането на социалната несправедливост е другата трудна битка, пред която се изправя величавата фигура на Ботев. Той е безкомпромисен към обществено-икономическите механизми на робство. Неспокойният му дух е непримирим срещу социалното неравноправие и потисничеството. На прицел е всичко, което е белег на верноподаническо поведение, фалш, лицемерие, антихуманност и безпощадно ограбване.
Имайки предвид социалното неравенство като явление аз смятам, че никога и никъде няма да има толкова хармонично общество, в което хората да са в еднаква степен равни в икономическия смисъл на думата. Винаги ще има по-бедни и по-богати и факторите за това са много. Но ако Ботев се е борил срещу принципите на тираничното и деспотично управление /“…в това царство кърваво, грешно,/ царство на подлост, разврат и сълзи,/ царство на скърби – зло безконечно!“/, срещу бруталното отношение на българските богаташи, чорбаджии изедници, днешното социално неравенство има други измерения. Демократичното общество, в което живеем днес, ни дава свободата да се борим за постигане на икономическите си потребности. Днес младите хора са свободни да изразят гражданската си позиция и с тази цел се изграждат младежки групи, граждански и професионални организации, съюзи. Всичко това, сравнено с времето на Ботев и неговите усилия за социални правдини, ни доказва постиженията на историята и убеждението, че нашата свобода зависи от нас, от разбирането, че тя не е анархия, не е лично благополучие за сметка на засягане на интересите на другите, а вътрешно чувство, което кара всеки от нас да отприщи активната си енергия, да воюва заедно с другите в преследване на свободата си и така да постигне своето щастие.
Изходна точка към него е осъзнаването, че ние имаме шанс да направим свой личен избор. Той определя начина на личен живот. Правото ни на личен избор ни предоставя две възможности. Едната е в посока на търпимост и робско примирение- „Търпи и ще си спасиш душата“, другата отвежда към съпротивата, изпитанията, порива към саможертва и безсмъртието. Ботев избира втората посока и така стига до високата стойност на идейните и емоционалните общочовешки ценности – величието на духа, активната позиция, морала, достойнството, честта.
Вглеждаме се отново в отношението на Ботев към вечните истини и човешки ценности, и осъзнаваме, че те наистина са непроменливи за Вселената. Днес ние имаме пълната свобода да правим съзнателен личен избор. Не плащаме цената, която са платили нашите предци, но за правото да вземеш решение винаги се плаща, защото свободата е и отговорност.
Съвременният човек чрез правото си на личен избор отстоява себе си. Животът е непрекъснат съзнателен избор на всеки човек, но понякога и най-добрият избор носи неподозирани последствия. Ние имаме право да получаваме информация, да изразяваме и защитаваме собствено мнение, да избираме образованието си, професията си, бъдещото си семейство, приятелите си, храната си, личния си лекар, развлеченията си. И в същото време в голяма степен носим отговорност за този избор. Ако се стремим към професия, която ще ни дава единствено добри доходи, рано или късно ще плащаме за това, че работата не ни носи удоволствие, а е бреме за нас. Същото е и със свободата да избираме приятелите си. Всеки от нас е страдал от обиди, пренебрегване или унижение от хора, на които е поверявал най-съкровените си тайни. Кой не е преживявал разочарование от грешки, дори и при незначителен ежедневен избор? Т.е. – правим избор и плащаме цената му, защото той винаги изисква много усилия. В този смисъл свободата е не само ценност, но и непосилно бреме. Нашият личен свободен избор не трябва да бъде в противоречие с личната свобода на другите, той трябва да бъде съобразен с обществените норми и правила.
Границите на свободата ни съвпадат с границите на морала. Вътрешният мотор за това е нашата съвест, която всъщност определя в каква степен можем да използваме свободата си, устремени към собственото си щастие. Щастието наистина е личен избор, но ние сме социални същества и малките крачки, които правим към него, трябва да бъдат съобразени с крачките на другите хора към постигане на тяхното щастие по общия ни път към благоденствие на обществото. Това научихме от Ботев – свободата е основна морална ценност, но нейната стойност се определя от това, доколко личната свобода е в синхрон с обществената, националната, общочовешката.
Мария Красимирова Петкова, 9. б клас, юни 2024г.
ВТОРО МЯСТО в Национален ученически конкурс за стихотворение и есе „С Ботев в сърцето“, раздел “Есе“, трета възрастова група, организиран от ОУ „Христо Ботев“ – Добрич
https://www.facebook.com/share/p/BaNXzHHBu7EvQqXR/
Ботев и свободата
В мъгливото светилище на историята, където се преплитат миналото и настоящето, духът на Христо Ботев продължава да лети, оставяйки следи от своята неизмерима борба за свобода. Днес, гледайки към небето се опитваме да разгадаем смисъла на свободата, за която той се е борил.
Сякаш писани с буйната ръка на времето, неговите стихове продължават да разтърсват сърцата ни, като долавят ехото на един безсмъртен дух.
„Днес си свободна, Българио!“ – звучи тази пророческа дума, отразяваща не само историческото въстание, но и вечната борба за освобождение на народа от оковите на несправедливостта.
Но дали днешният свят е отразил идеалите на този велик син на родината? Дали свободата, която днес търсим, отговоря на тази, за която той се е борил? Въпреки че политическите окови са развалени, въжето на социалното и икономическото неравенство все още стяга здраво обществото.
А духът на Ботев не спира да ни вдъхновява. Неговите думи са като факли, осветяващи пътя ни в тъмнината на несправедливостта. „Не бойте се!“ – той вика от далечината, подпомагайки ни в нашата вечна борба за свобода и чест.
Но днес, когато технологичната революция променя лицето на обществото, нови видове свобода и неравенство възникват пред нас. Тук, в този виртуален свят, трябва да се борим срещу новите форми на угнетение и нарушаване на правата ни.
Светът може и да се променя, но идеалите на Христо Ботев остават вечни. Те са факлата, която осветява пътя ни, когато тъмнината на несправедливостта се стоварва пред нас. Съвременното общество трябва да се въоръжи с духа на борбата и смелостта на истинските патриоти, за да продължи напред към истинската свобода – свобода, която не е само дар, но и признание.
Надин Василева Кръстева, 10. б клас, май 2024г.
Първо място в ШЕСТИ ФЕСТИВАЛ НА ПАТРИОТИЧНОТО ТВОРЧЕСТВО „С БОТЕВСКИ ПЛАМЪК В СЪРЦЕТО”, организиран от НЧ “Фар 1930”- село Паволче,
категория „Есе” под мотото „Днес имаме ли свободата, за която се е борил Христо Ботев?”
Днес имаме ли свободата, за която се е борил Христо Ботев?
Преди 148 години в красивия Врачански Балкан завършва житейския си път и започва пътя си към вечността една от най-великите личности на България – Христо Ботев. „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“, изрича Ботев. Това жизнено кредо определя същността на житейската и гражданската му позиция и го превръща в светиня на българската свобода.
Съизмерима ли е днес нашата свобода с тази, за която се е борил Ботев? Прозорливият интелект и гордата му, свободолюбива натура ни убеждават в това, че свободата е върховна човешка ценност и всеки, независимо от епохата, в която живее, има правото на свобода, равенство и братство. И аз смятам, че днес ние имаме тази свобода, която за Ботев е била една несбъдната мечта и която миналите борчески поколения са ни оставили.
Централно място в живота и творчеството на Ботев е идеалът му за национална свобода, плод на силната му любов към родното. Неговата трудна битка и съзнанието за необходимостта от саможертва са свързани с усилията му за съхраняване на Отечеството и българската нация. Ние живеем в друго време и други са средствата, с които браним националната си независимост, но осъзнаваме отговорността си да запазим онова родолюбиво чувство, което създава и увековечава величието на народа ни.
Как разбираме ние днес свободата за национална независимост и в каква степен сме свободни да избираме средствата, с които да продължим това, на което се е врекъл Ботев? Като негови наследници ние осъзнаваме, че наш дълг е почитането на историческата памет. Нашето поколение има отговорността да осмисли датите на националните ни празници и да изгради събирателен образ на признателното поколение, което не е част от битки и войни, но винаги ще почита героичното си минало. Днес ние имаме свободата да контактуваме с хора от целия свят, да пътуваме по проекти в много европейски страни и да запознаваме своите връстници с националните ни светини, историята, културата, традициите на нашата страна. Измеренията на свободата ни сега са свързани с каузата да възвисяваме българщината, да търсим знанието и градивния път, и така да предадем посланията на будните българи, за да стигнем заедно до по-високи цели, които ще бъдат в полза на Отечеството ни.
Благодарение на личности като Ботев, формирали активното ни човешко мислене, никой днес не търпи унизително отношение и има свободата да защитава човешкото си достойнство. В наши дни няма потисничество, експлоатация, робско примирение и безучастност. Демократичното общество, в което живеем днес, ни дава свободата да се борим за постигане на икономическите си потребности. Вглеждаме се отново в отношението на Ботев към вечните истини и човешки ценности, и осъзнаваме, че те наистина са непроменливи за Вселената. Днес ние имаме пълната свобода да правим съзнателен личен избор. Не плащаме цената, която са платили нашите предци, но за правото да вземеш решение винаги се плаща, защото свободата е и отговорност.
Съвременният човек чрез правото си на личен избор отстоява себе си. Животът е непрекъснат съзнателен избор на всеки човек, но понякога и най-добрият избор носи неподозирани последствия. Границите на свободата ни съвпадат с границите на морала. Вътрешният мотор за това е нашата съвест, която всъщност определя в каква степен можем да използваме свободата си, устремени към собственото си щастие.
Мария Красимирова Петкова, 9. б клас, май 2024г.
Трето място в ШЕСТИ ФЕСТИВАЛ НА ПАТРИОТИЧНОТО ТВОРЧЕСТВО „С БОТЕВСКИ ПЛАМЪК В СЪРЦЕТО”, организиран от НЧ “Фар 1930”- село Паволче,
категория „Есе” под мотото „Днес имаме ли свободата, за която се е борил Христо Ботев?”
Моят Ботев
Велик творец, герой,
„Майце си“ написал той.
Юнак велик, с душа дълбока,
ранена от врага жестоко.
Мнозина него го познават,
зачитат, тачат и ценят.
Но за малцина думите му вечно остават
и като пламък в сърцата горят.
Аз Ботев много обичам!
Аз Ботев много ценя!
За мен той е ЧОВЕК
и в сърце ще го нося вовек.
Беатрис Пламенова Андреева, 5. а клас, май 2024г.
Поощрителна награда в ШЕСТИ ФЕСТИВАЛ НА ПАТРИОТИЧНОТО ТВОРЧЕСТВО „С БОТЕВСКИ ПЛАМЪК В СЪРЦЕТО”, организиран от НЧ “Фар 1930”- село Паволче,
категория „Стихотворение” под мотото „Днес имаме ли свободата, за която се е борил Христо Ботев?”
Днес имаме ли свободата, за която се е борил Христо Ботев?
/есе/
Ботев!!! Кой е Христо Ботев за нас българите? Христо Ботев е един от най-великите поети, революционер, дал живота си за нашата родина – България и българската свобода.
Ботев е отдал живота си, за да живеем свободни и горди в днешно време, да бъдем достойни българи. Днес България е горда с неговата борба за свобода, горда е с това, че Ботев доказва, че няма нищо невъзможно за нас българите. Той отива на смърт, за да постигне единствената си мечта – свободата на България! С тази борба за свобода той остава безсмъртен за всички поколения след него.
В историята на Христо Ботев не е само борбата за свобода, а и неговото творчество, неговите стихове за поробения български народ, за тежкото робство. Стихове, вдъхновяващи днес мнозина българи. Стихове, които не могат да бъдат написани така, както Ботев ги е изживял.
Ако в днешно време писателят и революционер беше жив, нямаше да е доволен от живота на българите, защото отново се срамуваме да се наречем българи, отново напускаме тази красива, неповторима родина – България, за която хиляди хора са дали живота си, за да носим днес с гордост името българи.
В днешно време също ни трябва Ботев. Трябва ни, за да ни покаже пътя към това да станем един задружен народ, да бъдем отново добри.
Въпреки че Христо Ботев е загинал преди почти век и половина, той ще остане в нашите сърца като един велик българин, като символ на свободата, на независимостта и борбеността. Подвигът на Ботев няма да бъде никога забравен, а и не трябва, защото забравим ли този велик българин, какви българи ще сме ние!
Мирослав Георгиев Павлов, 9. а клас, май 2024г.
Магията на рисуването
Рисуването е магия, която сърцето ми дарява,
мечтите ми превръща в цветна картина.
Красотата на природата, вдъхновение дава, душата ми във вълшебството се потапя
и спокойствието все по-голямо става.
Така рисувам своите мечти –
картини с любов и обич от сърце.
И всяка линия, всяка боичка има си значение.
Природата се вдъхновява, душата се радва.
И така във въображението свободата се дарява.
Продължавам своите рисунки с мечти и вдъхновение,
красотата на природата е във всяко творение.
Цветовете се преливат на платното,
създавайки свят пълен с доброто.
Мечтите се превръщат в реалност,
когато четката докосне платното.
Рисувам с любов и страст,
за да споделя своята визия и магия с Вас.
Валентина Тодорова Василева, 7.а клас, април 2024г.
Животът без книги
/разказ/
Веднага след като седнах на мястото си във влака, извадих тефтера от чантата си и се молех вдъхновението да дойде.
След няколко минути до мен седна мъж на средна възраст, погледна ме, не ме поздрави, седна и извади телефона си. Най-накрая вдъхновението ми се появи, затова не обърнах внимание на студеното, граничещо с високомерно поведение на мъжа до мен.
Започнах с писането, след известно време или по-скоро след неизвестно време, тъй като, когато творя, времето спира, губя представа за него, дълбок мъжки глас ме изкара от мислите ми.
– Какво толкова записвате? – попита учудено мъжът.
– Идеи. – отговорих кратко, давайки му знак, че съм заета и не искам да бъда разсейвана от любопитството на непознат.
– Идеи за какво? – продължаваше настоятелно господинът.
– За роман. – отвърнах неохотно.
– Не Ви разбрах?! – отсече мъжът. – Какво имате предвид?
– Романът е вид литературен жанр на прозата. – обясних, едва сдържайки смеха си. – Просто книга, ако така Ви е по-лесно..
– Господине, наистина нямам време за шеги, сигурна съм, че има други хора в този влак, които биха се зарадвали на доза хумор. – продължих.
– Вижте, знам какво е роман. – възрази човекът. – Това, което не разбрах е защо пишете, след като отдавна вече не се издават книги?
– Търсенето им спря, а по-късно авторите се отказаха да пишат книги. – продължаваше да говори.
Слушах невярваща, докато той ми разказваше, че никой вече не чете книги, хората нямали време. Пишели се само стихотворения, които поетите публикували в профилите си в социалните мрежи.
Потънах в мислите си и спрях да го слушам. Вярно е, че покрай писането на романа се изолирах от останалия свят и отседнах в своя собствен, както останалите отсядаха в хотелски стаи, когато трябваше да останат сами със себе си, но бях ли загубила представата си за реалния свят? Твърде дълго ли бях гостенка в своя собствен свят, толкова ли се бе променил светът за няколко седмици? Не ми се вярваше да е така.
Възможно ли е влакът да е машина на времето и да съм попаднала в бъдещето?
Дали това е близкото или далечното бъдеще? Надявам се да е далечното, не ми се иска да живея в такова бъдеще.
Или човекът просто беше откачен, това бе най-рационалното обяснение за случващото се. Не е рядкост да срещаш такива хора в днешно време.
– Слушате ли ме изобщо? – досадният глас за втори път ме изкара от мислите ми.
– Как се казвате? – внезапно ми хрумна този въпрос.
– Максим. – съобщи ми той. – Но не разбирам с какво това ще Ви помогне да приемете ситуацията.
– Бих искала да напиша небивалиците Ви в романа си. – усмихнах се и станах от мястото си, беше време да слизам.
Слизайки, огледах хората във влака, имаше такива с книги в ръце. Може би бях права, може наистина влакът да е портал, водещ към друго време, но по всичко личеше,че той бе преминалият, не аз. Вече имах идея за роман – светът на бъдещето, отнемащ всички други светове. Всяка книга представлява различен лирически свят, краят на книгите ще доведе до края на всички други светове.
Освен заличаването на различните книжни светове, ще доведе до заличаването на миналото, учебниците по история също са книги. Отнемат ни и бъдещето, което не може да съществува без миналото.
Кога бъдещето ще се превърне в настояще?
Дали преходът вече не е започнал?
Велизара Петьова Ценова, 11. б клас, май 2024г.
Гатанки и текстове, посветени на пролетта
Когато растат цветята
и много радват се децата,
че слънцето силно грее,
че косът гордо пее
и щъркелът трака с уста,
дошла е…..
/пролетта/
Даниел Светославов Йотов, 3 а. клас, април 2024 г.
Идват ято птици при нас,
а дръвчетата разпукват завчас.
Кой е тук при нас?
/пролетта/
Калоян Николаев Мишовски, 3. а клас, април 2024 г.
Слънчеви лъчи ми галят лицето.
Зелена тревичка ми гъделичка крачето.
Цветенцата миришат прекрасно, а дръвчетата изглеждат блестящо.
Що е то?
/пролетта/
Християн Боянов Широкански, 3. а клас, април 2024 г.
Със слънцето идвам аз,
ще видите цветенца завчас,
птичките се връщат от юг,
аз вече съм тук.
Що е то?
/пролетта/
Светозара Велизарова Тодорова, 3. а клас, , април 2024 г.
Пролетта е тук
Пролетта е дошла! Всичко се събуди. По поля и гори разцъфват пъстри цветенца. Сладкопойните птички вече се завърщат от юг, гората зазвъня.
Малки пъпчици разпукват по короните на дърветата. Слънцето не само свети, а вече грее и топли земята. Пчеличките жужат около кошерите и прелитат от цвят на цвят в търсене на жълт прашец в тичинките на цветята.
Децата бързат да излязат навън и да се насладят на красотата на природата. Чуват се бистрите и бързи води на потоци и реки. Щъркели и други птици вият гнезда по комините и прозорците на къщите.
Навсякъде е толкова зелено, прекрасно и топло.
Ах, колко е красива пролетта!
Даяна Веселинова Стефанова, 3. а клас, април 2024 г.
Пролет! Пролетта дойде! Цветенцата започнаха да разцъфват. От дърветата падат бели крехки цветенца, които създават бяла пътека. Пчеличките се разхвърчават и радостно запяват- „Пролетта е тук! Пролетта е тук!“
Птиците се връщат от топлите страни. Всичко става цветно.
Няма съмнение – Пролетта е дошла!
Самуил Миленов Генов, 3. а клас, , април 2024 г.
Магията на рисуването
Рисуването е магия, която сърцето ми дарява,
мечтите ми превръща в цветна картина.
Красотата на природата, вдъхновение дава, душата ми във вълшебството се потапя
и спокойствието все по-голямо става.
Така рисувам своите мечти –
картини с любов и обич от сърце.
И всяка линия, всяка боичка има си значение.
Природата се вдъхновява, душата се радва.
И така във въображението свободата се дарява.
Продължавам своите рисунки с мечти и вдъхновение,
красотата на природата е във всяко творение.
Цветовете се преливат на платното,
създавайки свят пълен с доброто.
Мечтите се превръщат в реалност,
когато четката докосне платното.
Рисувам с любов и страст,
за да споделя своята визия и магия с Вас.
Валентина Тодорова Василева, 7.а клас, април 2024г.
ЖАДУВАН СЪН
Очарование, облечено със плът.
Очарование, обгърнато със нежност.
Душа, наситена с любов
и лека, и загадъчна усмивка.
Очарование със трепет нов.
Очарование, раздаващо надежда.
Душа, копнееща за извор нов.
Очи сияйни, поглед свежда.
Това си ти, неземна красота,
жена –мечта, жена-вселена.
Във теб аз търся себе си дори,
когато сам по труден път поема.
Ти утрото ще озаряваш със лъчи,
ти нощите ще палиш и звездите.
И с лекота на пух дори
ще ме потапяш в дълбините.
О, извор мой на сила и надежда!
О, сладко изкупление на моите грехове!
Светът ще обиколя да те намеря
и да целувам твоите нозе!
Лилия Петрова Кръстева, учител, 10.02.2024 г.
СЪКРОВИЩЕ ПОД КЪЩА В ГОРАТА
Един ден през юли Лоран Тим и неговата съпруга Лорина Тим търсели съкровище в гората. Лорина започнала да строи палатка, за да пренощуват. След това двамата хванали фенерчета и лопати и тръгнали за съкровището. Търсели из цялата гора, но намерили само консерви.
-В тази гора има само консерви, злато няма – казала Лорина.
Когато си легнала, Лоран видял в тъмнината една стара, изоставена къща. Приближил се и започнал да копае около нея. Копал, копал и що да види… сандък, пълен с много монети и диаманти.
-Лорина, Лорина, открих съкровище! – извикал Лоран.
-Браво! Но къде го откри? – попитала Лорина.
-Близо до онази къща, ей там – отвърнал Лоран.
На сутринта семейство Тим напуснали гората щастливи и по- богати.
Даниел Йотов, 3. а клас, 2024 г.
Писмо до любимия човек
Любими…
Сега, докато седя и пиша този ред, сърцето ми е пълно със спомени и емоции, които споделяме заедно. Няма думи, достатъчно силни, за да изразя колко си ценен за мен. Ти си светлината в моя живот, която осветява дори най-мрачните ми моменти.
Спомням си как първият поглед между нас предизвика трепет в сърцето ми, а след това всичко се развиваше като най-красивата приказка. Тогава не предполагах колко много ще значиш за мен след време. И не вярвах, че ще станеш най-важният човек за мен.
Радвам се като малко дете на всеки момент, прекаран с теб. С теб споделям радостта и тъгата, знаейки че винаги имам пълното ти внимание и съпричастност . Твоята подкрепа и разбиране правят всеки ден по-лесен и по-специален. С твоята помощ се изправях след всяко падане и преминах през всяко препятствие мъничко по-лесно, защото не се отказа от мен.
Не мога да си представя живота си без теб. Ти не си просто моя партньор, но и моят приятел, съветник и смисъла на живота ми. Голяма част от нещата, който правя, е защото знам, че ти се гордееш с мен и ме подкрепяш във всяко едно начинание. Обичам те, защото ти си всичко, за което някога съм мечтала.
Благодаря ти, че си винаги до мен. Благодаря ти за това, че не ме предаде, и че винаги беше на моя страна. Обещавам да направя всичко, което зависи от мен за да сътворяваме заедно всяка страница от нашата история, която да е пълна с обич, приключения и взаимно разбирателство.
С безкрайна обич, твоята любима!
Надин Кръстева, 10. клас, 2024 г.
Второ място в конкурс, посветен на 14 февруари- Ден на влюбените, раздел Проза, първа възрастова група 9-12 клас, организиран от Център за подкрепа на личностното развитие- Бургас.
Промяната
За момиче като мен, да съм съсредоточена върху ученето си в училище в тийнейджърските ми години, беше нещо, за което ми се подиграваха. Смееха се и на облеклото ми, без дори да знаят, че днес съм облякла най-хубавите си дрехи. Но въпреки това аз продължавах да се развивам в ученето, макар и да не срещах това в съучениците си. Вкъщи ме отглеждат баба и дядо, защото родителите ми отидоха да работят в чужбина. В училище не само нямаше дисциплина, но и нямаше уважение към учителите от страна на учениците. Една вечер, както винаги записах преживяното от деня в моя дневник, и си легнах с пълни със сълзи очи. Тогава сънувах прекрасен сън…
Бях голяма и на много висока позиция в йерархията, и трябваше да определя какво искам да променя в училище. Спомних си за всички години, прекарани в подигравки и изолация. Но сега от мен зависеше толкова много. Трябваше да въведа нови правила в училищата на една среща с министъра на образованието. Спомените от миналото непрестанно ме преследваха. Но вече като зрял човек гледах на нещата по друг начин. От позицията ми на министър дадох ценни съвети за промяната в образователната система.
Основната промяна, която им казах, че трябва да се направи, беше да се започне от семейството. То трябва да учи на ценности и норми, да възпитава почит и уважение към училището и учителите. След това бих добавила задължителната униформа. Първо, защото тя те прави част от тази общност и второ, защото още помня подигравките на съучениците ми относно моето облекло. И никога не бих могла да забравя упреците им. Единственото, което ме влечеше беше учението, защото съм възпитавана точно на тази морална ценност, че образованието е сила и е пътят, който ще отведе всеки до успеха. Ще те научи на уважение към учителите, защото всеки ден виждах държанието на съучениците от класа ми, които бяха покровителствани от страната на влиятелните родители. Винаги демонстрираха неуважение към учителите, защото така ги бяха възпитали вкъщи. Всички на срещата ме гледаха и слушаха с интерес, докато откровените ми думи докосваха сърцата на всички, аплодираха ме за честността и искреността.
Часовникът ми звънна… Отворих очите си и разбрах, че всичко е било само сън, а рутината и ежедневието ми започват отново. Пак ще ми се подиграват и ежедневието ще бъде същото. Но знам и вярвам, че един ден ще сбъдна всички свои мечти и ще съхраня всичко ценно и човешко у себе си.
Надин Кръстева, 10. клас, 2024 г.
Какво искам да променя в образованието?
Какво искам да променя в образованието? „Голямата цел на образованието е да превърне огледалата в прозорци“ /Сидни Харис/. В огледалата виждаме само себе си, през прозорците виждаме света. А съвременният свят пред очите ни се променя динамично и в колосални размери – политически, икономически и екологични кризи, международни конфликти, реформи в социалната сфера. За да се реагира на променящата се реалност, е необходима подготовката на образовани, креативни, мобилни хора, които могат да реагират на всичките предизвикателства. Ето защо образованието има огромна роля в този процес.
Какво аз смятам, че трябва да бъде променено, за да стане училището място, в което всеки от нас търси и със сигурност намира себе си? Един от най-обсъжданите проблеми на учениците е натоварването с учебен материал. Много е сложно да се усвои целият обем от учебно съдържание по всички учебни предмети. Почти всеки учебен час се преподава нов учебен материал, малко са часовете за затвърдяване и упражнения. Времето за това е недостатъчно и води до невъзможност да се постигне желаното, до губене на интерес и желание за учене. Много често огромното напрежение е свързано и със засягане на психическото и физическото здраве на учениците. Аз мисля, че в горната образователна степен, където учениците вече са избрали профилирана паралелка, вниманието трябва да бъде насочено към профилиращите предмети, а по останалите предмети или да не се пишат количествени оценки, или да бъде включено по-малко учебно съдържание.
Много голям проблем за нашето образование са учебниците. Урочните статии са големи, с много научен материал. Учебниците по някои предмети са написани на висок стил. Учениците са затрупани с информация, която не само трябва да запомнят, но и да осмислят и приложат в домашните си задания. Иска ми се да имам учебници с по-ограничено научно съдържание, с премерена информация, която буквално ни залива, с по-малко факти и дати, а с повече практически занятия, свързани с обработка на информацията, с реалния живот, повече занятия, които развиват мисленето и творческите решения. Аз смятам, че именно тези умения ще са ни необходими, защото пред нас стои проблем, който ни доказва, че ученето става основна дейност на човека. Настъпва ерата на изкуствения интелект и човекът трябва да бъде обучен да се преустройва, системно да оценява ситуацията и да прави избор.
Имам различно виждане и по отношение на учебното време и седмичното разписание и ми се иска гласът ми да бъде чут. Много от институциите у нас започват работния си ден в 9:00 часа сутринта, а някои пътуващи ученици тръгват от вкъщи много рано сутрин, за да започнат училище в 8:00 ч. Това води до стрес, негативно отношение и непълноценна работа по време на първия учебен час. Затова предлагам началото на учебния ден в училищата на една смяна да е 9:00 ч. Учебното време е продължително – 6-7 учебни часа. Няма проблем да има и повече часове, ако се създаде такава организация и условия, че да се редува по-голяма натовареност с почивка или подготовка за следващия ден.
Смятам за рационално с учениците от гимназиалния етап да се вземат двойни часове по един предмет. Ако първият час се преподава нов материал, а вторият се отдели за затвърдяване, подготовка на домашната работа, практически дейности под контрола на учителя, след учебния ден ученикът ще има свободно време за почивка или развиване на други умения и интереси. И друго предимство ще имат двойните часове – за следващия ден ученикът ще се готви примерно по три предмета, а не по шест, което ще му даде възможност за по-задълбочена и по-качествена подготовка.
Искам да поставя още един въпрос, който е причина за стрес и недоволство както отстрана на учениците, така и на родителите. Ако зрелостните изпити и изпитът след седми клас имат значение за бъдещото обучение, защо са необходими изпитите в края на четвърти и десети клас? Каквито и да са резултатите, ученикът продължава образованието си. Тогава какъв е смисълът да се създава напрежение сред старателните ученици и амбициозните родители?
Ако зависи от мен, искам да отменя задължителните писмени работи за установяване на входното ниво на учениците. Разбирам целите на изходните нива, нека се оцени степента на овладените знания в края на учебната година. А каква е целта на входните нива, е трудно да се проумее. След тримесечна ваканция, когато много неща са забравени и не е възможно за кратко време да се припомнят, учениците показват винаги по-ниски резултати, което ги обезкуражава и демотивира.
Често в общественото пространство се обсъжда въпросът за неграмотността на съвременния ученик. Тя е в центъра на обучение в начален етап и, разбира се, е въпрос на индивидуална подготовка, но аз смятам, че има една обективна причина, която трябва да се обмисли. Необходимо ли е обучението по чужд език още от втори клас? Българският език е сложен и малкият ученик още не се е научил да пише на кирилица, а трябва да овладява и латиница, и нова лексика, и нови граматични правила. Иска ми се институциите да оценят, че до четвърти клас е необходимо българският ученик да получи грамотност по родния си език и натоварването с още една езикова система води до пропуски, които трудно се попълват в следващите класове и наистина – до неграмотност. И при това – невъзможност да се научи пропуснатото, защото в начален етап / а и по-нататък/ не може да се повтаря клас. И така ученикът си продължава нагоре, защото до 16-годишна възраст трябва да е в училище. Точно такива ученици са причина за съществуването и на друг тревожен въпрос – дисциплината в учебните часове. И този въпрос е обсъждан публично. Добре ще бъде, ако се налагат наказания на ученици, които пречат на учителите да изпълняват служебните си задължения, отнемат и правото на съучениците си да работят активно. Чувала съм, че някога в училище е имало оценка на поведението и това е било с дисциплиниращ ефект, защото е влияело на бъдещата реализация на младия човек.
По традиция наричаме училището втори роден дом не само защото прекарваме най-много време в него след дома си, а и защото то ни дава тази атмосфера, която ни кара да се чувстваме уютно, обгрижвани, уважавани, обичани на своето място. Нашето училище е технически оборудвано, с модерно организирани кабинети, с подготвени и позитивно настроени учители. Това, което ми се иска да се допълни към съществуващите условия, е възможности за по-активен училищен живот след учебните занятия. Организацията на свободното време в училищни условия /спорт, екскурзии, походи, занимания по интереси, творчески работилници/ възпитават в екипност, създават дух на единство и приятелство, изграждат система от ценности, правила, норми на обществено поведение. Оптималното уплътняване на свободното време е единствената алтернатива на наркотиците и престъпността, затова е много важна част от образователния процес, който е немислим без възпитателния си ефект.
Това са моите искания за подобряване на образователната система от гледна точка на ученика. Може би компетентните образователни органи имат други виждания. Желанието за подобряване на образованието е в процес на диалог, търсене на идеи и мнения, реформиране. Убедена съм, че голяма част от учениците се справят отлично и с изискванията на настоящата нормативна база. Доказателство за това са завоюваните призови места по математика и природни науки на национални и международни олимпиади и състезания. Колкото и различни да са мненията ни, общо е разбирането, че днес качеството на образованието трябва да отговаря на обществените потребности и от това зависи благосъстоянието на обществото ни утре.
Мария Красимирова Петкова, 9. клас, 2024 г.
Мила Родино
Мила Родино, земя прекрасна,
ти си пълна с красота омайна!
Като с майчина ласка ме галиш
и любовта в сърцето ми палиш!
Караш ме ти да се гордея,
с таз природа с дъх на орхидея!
Мила Родино, земя прекрасна,
с твоята народност, ме караш
да чувствам гордост!
С твоя дивен фолклор, ме караш
да милея за простор!
С твоите певци безчет, ме караш
да изпитвам респект!
Мила Родино, земя прекрасна,
с твоите деца щастливи
и твоите моми красиви, ме караш
завинаги да те обичам
и на тебе да се вричам.
Тиана Христова Каменова, 5.б клас, 2024 г.
Мама и татко в сърце
Мама и татко ни гушкат с ръце.
Те ни обичат от сърце.
Най-добрите са в целия свят.
Мамо и татко, запомнете това!
Елица Костова, 4.а клас, 2024 г.
И ти си в мене – ти родино моя.
Дълбоко в сърцето ми се преплита една черта, невидимо връзваща ме с моята родина. Този мой свят, този кът от земята, е част от мен – а аз съм неговотo продължение. Родината не е само част от картата на географията, нещо външно, видимо. Тя съдържа всички спомени, вкусове, миризми и звуци, които допират всяка част от мен.
Всяка уличка, всяка полянка, всяка отдавна мината пътечка и всяка песничка ме връщат назад. Във всичко това е моята история, биографията на съществуването ми и истинско щастливото Аз. Родината ми е като мозайка от множество моменти, бъдеще и минало в едно.
Всеки поглед, хвърлен в небето над моя град, носи със себе си тайнственост на изгревите и залезите, които са свидетели на моето време. Родината ми е тук, във въздуха, във всяка светлина, която обгръща сградите и пейзажите. Тя е част от мен, както аз съм част от нея.
В миговете на радост или тъга, във всяка буря и слънчев лъч, аз съм в своята родина. Завих пътеките на спомените, където се срещам с детските игри, с усмивките на приятелите и със сълзите при всяка раздяла. Родината ми е книга, която мога да чета всеки ден, пъстро писана с истории и преживявания.
Аз съм тук, защото родината винаги ще е в мен. Тя е във всяка капка от моята кръв, във всяка мисъл, която обичам да споделям. Този свят е моят дом, и аз съм негов гражданин. Родината ми е магията на обичта и принадлежността, която ме държи здраво в своите обятия.
Така аз стоя, обляна от света около мен, влюбена във всяка нейна част. Родината ми е аз, а аз съм в нея – в борбата й, в успехите й, във всеки дъх за живот, които тя дарява. И ако някой ден трябва да тръгна по далечен път, родината ще ме прати с благословението си, защото аз съм нейният продължител.
Надин Василева Кръстева, 10.б клас, 2024 г.
Национален литературен конкурс “И ти си в мене – ти, родино моя”, Чирпан, 2024 г.
ІІ възрастова група – VIII-ХІІ клас – проза
ІІ място – Надин Кръстева – 10 клас, СУ „Иван Вазов“, гр. Мездра – „И ти си в мене – ти, родино моя”
Моята България
Ние сме българи! Борци за свобода. Живеем и се борим за нашата страна. Родино мила, докато сме живи, не ще умре споменът за тебе, ще те почитаме дори и в най-мрачното ни време.
Твоите цветове са ясни и всички знаем защо, че бялото символизира воля, мир и чистота в едно, зеленото е за тревата, за горите, за полята, но червеното е за тъгата и за всичките онези, умрели в името на свободата.
Но, родино мила, със скръб голяма не знам как да ти призная, че живеем ний във време на неблагодарство и простене. О, родино моя, накъде върви светът ни? Вече никой не милее, нито тачи или любее, твоето име не почитат и земята я обричат, историята я не признават и езика не съзнават. Що за празно време, лишено от съзнание, заради таз наша глупост, ще последва и ридание.
Хората ти те предават, емигрират и забравят, децата им са чужди, историята също, религията я сменят, езикът го заменят. Те вече са чужди хора, не са твои деца, но не тъжи за хората, избрали своята съдба.
Обичат те тези, които стоят до тебе. Тези българи са силни, синове са на юнашко племе, лъвът за тях реве, огънят за тях гори и розите за тях цъфтят. Българийо, още имаш време, както нашите деди така и ние ще те боготворим, защото истинският българин не забравя и никога не се предава!
Деница Мирославова Павлова, 10. б клас, 2024 г.
И ти си в мене – ти, Родино моя
О, Родино мила!
Ти що в мене винаги бдиш.
Аз зная, че ти мене любиш
затуй и аз те тебе любя.
О, Родино моя!
Знаеш ли колко красива земя си.
Колко значиш ти за мен, Родино моя.
Колко си чиста и приятна.
Блестнала си в мене, Родино моя.
Аз те виждам колко цветна си ми ти.
Колко голяма и обширна си.
И с всеки сезон си различна.
Колко си скъпа, Родино!
Цветослава Ивова Иванова, 5.а клас, 2023 г.
Връх на свободата
Високо, високо в планината,
връх Шипка се рее в небесата.
И паметника гордо стои с лъвове,
сякаш ти казват спри и се поклони.
В нашата история свята,
символ е тоз на борбата,
на нашия славен народ
за свобода и род.
А падналите български и руски войници,
греят вечер в мрака като звездички.
И небето огряват с подвига си славен,
безсмъртен завет за всички.
Николета Стефанова Димитрова, 5.б клас, 2024 г.
Моето училище
И ето най-накрая,
век навърши ти,
и все с хубави моменти
в сърцата си ще те помним ний!
Бързо времето лети,
взе да остаряваш вече ти.
Но на всички ни е ясно,
че си училище прекрасно.
Ти, с верни другари ни събра,
превеждаш ни и през пътя на учението за ръка.
Благодаря ти, училище любимо,
за случките и детството незабравимо.
Ралица Ивелинова Йолова, 8.б клас, 2023 г.
Българийо, велика
България, земя прекрасна,
пълна с любов и красота.
Планини високи, реки дълбоки,
природа, култура, доброта…
В Родопите и Рила се пеят песни диви,
с техните магии и красоти живи.
Там, от Рила, извира кристалната Искър река,
и там са най-красивите и чисти езера.
Розите, виното са символи
на българските земи и красоти.
Медът ни сладък като нашите сърца,
Българийо, ти си ни гордостта.
Традициите и обичаите запазваме,
с песни и народни танци радваме.
Затова, Българийо, трябва да те има.
Гордеем се с теб и ти си ни любима.
Цветелина Бориславова Цолова, 5.б клас, 2024 г.
И ти си в мене – ти, родино моя
И ти си в мене – ти, родино моя.
Така красива, прелестна, необятна.
Така богата на история, пълна със тъга.
Защото на таз земя нявга расла е сила голяма,
А днес няма спомен от това.
Защото в сърцата ни големи,
В сърцата на твоите деца…
Живее гордост, че сме българи и
че растем по таз земя.
Красиви са, родино, полята ти с житен клас
Красиви са горите ти….
Красив е и морският ти бряг.
Красиви са и твоите песни с любов изпети.
Обичам те, родино моя, както не обичам ничия чужда земя.
И ти си в мене- ти, родино моя- във вените, в кръвта моя.
Защото си в душите ни, родино моя
На всички българи тук и на път.
Мартина Йорданова, 8.а клас, 2023 г.
РОДИНО МОЯ
Родино моя, Родино мила, ти мене
си крила под своята обич и закрила.
О, Родино моя, о, Родино мила, ти в мене
вдъхваш обич сладка, мила.
Ти, Родино моя, си пълна с красоти велики.
Ти си най-прекрасна, ти си нашата страна.
Родино, тъй голяма, ти една единствена по красота,
от всичките държави и всички континенти, ти си най-добра!
О, Родино моя, с твоя сладкопоен глас,
ти унасяш мене всеки ден и час.
С красивите балкани, невероятните реки, ти незабравима си.
Родино наша, не стигат думи, с които да те опиша…
Беатрис Пламенова Андреева, 5.а клас, 2023 г.
Снимки: pixabay.com