„Когато се родих на таз земя
аз още не умеех да обичам.
Научих се.И после осъзнах
онази свята обич безгранична.
А тя е обич към една земя,
откъсната от райската градина,
разкъсвана от тропот на коне
и оцеляла хиляди години.“
Един различен урок по родолюбие, посветен на 3 март и 145 годишнината от Освобождението на България, проведоха учениците от 3.а клас с класен ръководител Гергана Димитрова.
Такива българи са нужни на България!
https://az-deteto.bg/3-mart-natsionalniyat-praznik-na-balgariya/14125/view.html
На 3.03.2023 г. отбелязваме Националния празник на България. Навършват се 145 години от Освобождението на страната ни от османско иго.
На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г. и се поставя началото на Третата българска държава. През 1890 г. 3 март е обявен за Национален празник. След близо 500 години под турско робство, 70-те години на XIX в. и учредяването на българската епархия през 1870 г., поставят началото на решителното освободително движение. В Букурещ е формиран български революционен централен комитет, начело с Васил Левски, който започва подготовка за въстанията срещу османската власт в България.
На 24 април 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Руската армия се командва лично от императора. Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература е Шипченската епопея. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка, за да може турската войска да пробие в Северна България. Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка, отразена във Вазовото стихотворение от „Епопея на забравените“ остава завинаги част от българското самосъзнание.
През 1878 г. по силата на международен акт е възстановена българската държава. За първи път денят на Освобождението е отбелязан през 1880 г.
БЪЛГАРИЯ
Когато се родих на таз земя,
аз още не умеех да обичам.
Научих се. И после осъзнах
онази свята обич безгранична.
А тя е обич към една земя,
откъсната от райската градина,
разкъсвана от тропот на коне
и оцеляла хиляди години.
Когато се родих на таз земя,
аз знаех, че нарича се България.
Растях, пораснах… После осъзнах-
тя в миналото с болка е изгаряла,
но пак възкръсвала от пепелта;
изгаря и до днес със вечен пламък,
остава да се мери с вечността,
защото изградена е от камък.
Когато се родих на таз земя,
разбирах, че съдбата й е тежка.
Но винаги ще й принадлежа,
дори да е поредица от грешки.
Защото трудната съдба е път
неравен и обсипан със капани.
Но ходейки по него, всеки грях
ще бъде заличен с вековна рана.
Когато се родих на таз земя,
аз знаех, че за нея ще се боря,
че съм пред сблъсък със света
и че живея пред завои.
Но този сблъсък ще роди искрата,
която пътят ни ще озари.
Той може да е дълъг или кратък,
но трябва все нагоре да върви!
© Горяна Панайотова
